ЗАКЪРПЕНО СЪРЦЕ
Откакто си замина, през онази вечер,
коминът ми престана да дими
и птиците забравиха да пеят,
а старците захвърлиха лули.
Откакто си замина през нощта греховна,
от пепел Феникса не се роди,
остана си в огнището да ми напомня
за стрелбата със отровните стрели.
Откакто си замина, все така красива,
Амур захвърли с яд колчана и лъка,
със злоба ритна камъка пред него ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up