14 нояб. 2008 г., 11:37

Закъснение

646 0 2

Открих морето гневно и зловещо,

вълните ме попитаха за тебе!

Те казват, вчера тук била си,

а днес брегът осиротял те вика!

Реших да развеселя морето,

по пътя към любимия ти древен град те търсих!

Крайпътни знаци ме преследваха с въпросителни!

Пристигнах, тук всичко си е същото.

Да, само времето е свъсено, студено,

а тук ли си, ти стопляш с добротата си,

с очите си лъчисти осветяваш!

Заминала си, пак съм закъсняла!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МИСИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря лъчезарке!Твоето признание значи много за мен!
  • Всяко заминаване е началото на едно завръщане! Поздрав за истинските чувства в стиха, слънчево цвете!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...