14 nov 2008, 11:37

Закъснение

  Poesía » Otra
652 0 2

Открих морето гневно и зловещо,

вълните ме попитаха за тебе!

Те казват, вчера тук била си,

а днес брегът осиротял те вика!

Реших да развеселя морето,

по пътя към любимия ти древен град те търсих!

Крайпътни знаци ме преследваха с въпросителни!

Пристигнах, тук всичко си е същото.

Да, само времето е свъсено, студено,

а тук ли си, ти стопляш с добротата си,

с очите си лъчисти осветяваш!

Заминала си, пак съм закъсняла!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МИСИЯ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря лъчезарке!Твоето признание значи много за мен!
  • Всяко заминаване е началото на едно завръщане! Поздрав за истинските чувства в стиха, слънчево цвете!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...