Nov 14, 2008, 11:37 AM

Закъснение

  Poetry » Other
649 0 2

Открих морето гневно и зловещо,

вълните ме попитаха за тебе!

Те казват, вчера тук била си,

а днес брегът осиротял те вика!

Реших да развеселя морето,

по пътя към любимия ти древен град те търсих!

Крайпътни знаци ме преследваха с въпросителни!

Пристигнах, тук всичко си е същото.

Да, само времето е свъсено, студено,

а тук ли си, ти стопляш с добротата си,

с очите си лъчисти осветяваш!

Заминала си, пак съм закъсняла!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МИСИЯ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря лъчезарке!Твоето признание значи много за мен!
  • Всяко заминаване е началото на едно завръщане! Поздрав за истинските чувства в стиха, слънчево цвете!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...