Открих морето гневно и зловещо,
вълните ме попитаха за тебе!
Те казват, вчера тук била си,
а днес брегът осиротял те вика!
Реших да развеселя морето,
по пътя към любимия ти древен град те търсих!
Крайпътни знаци ме преследваха с въпросителни!
Пристигнах, тук всичко си е същото.
Да, само времето е свъсено, студено,
а тук ли си, ти стопляш с добротата си,
с очите си лъчисти осветяваш!
Заминала си, пак съм закъсняла!
© МИСИЯ All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
