14.11.2008 г., 11:37

Закъснение

650 0 2

Открих морето гневно и зловещо,

вълните ме попитаха за тебе!

Те казват, вчера тук била си,

а днес брегът осиротял те вика!

Реших да развеселя морето,

по пътя към любимия ти древен град те търсих!

Крайпътни знаци ме преследваха с въпросителни!

Пристигнах, тук всичко си е същото.

Да, само времето е свъсено, студено,

а тук ли си, ти стопляш с добротата си,

с очите си лъчисти осветяваш!

Заминала си, пак съм закъсняла!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря лъчезарке!Твоето признание значи много за мен!
  • Всяко заминаване е началото на едно завръщане! Поздрав за истинските чувства в стиха, слънчево цвете!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...