Закъсня...
Закъсня…
вселената се счупи
и потече…
а те чаках,
исках те убийствено…
и изплаках всичко вече,
откъде да купя нова истина?
От безсилието си да те търся –
пишех…
и се молех,
и наричах ни „щастливи”.
Скалите не умират и не дишат.
"Но ние умряхме…
`щото бяхме живи!"
И само „предричахме” –
оптимистично…
че синият пламък може да грее…
нашите пътища бяха различни,
просто ние се мъчихме
да ги слеем…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мойра Все права защищены
