28.04.2009 г., 12:28 ч.

Закъсня... 

  Поезия » Друга
908 0 11

Закъсня…

вселената се счупи

и потече…

а те чаках,

исках те убийствено…

и изплаках всичко вече,

откъде да купя нова истина?

От безсилието си да те търся –

пишех…

и се молех,

и наричах ни „щастливи”.

Скалите не умират и не дишат.

"Но ние умряхме…

`щото бяхме живи!"

И само „предричахме” –

оптимистично…

че синият пламък може да грее…

нашите пътища бяха различни,

просто ние се мъчихме

да ги слеем…

© Мойра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Петинка, Веси, Ани - благодаря ви!
  • Четох го преди, но не успях да ти кажа, колко силно ми въздейства стиха ти, Мойра!
    Сега се върнах, за да го направя.
    Страхотен е!
    Поздравления!
  • Пътищата все някъде се пресичат! Не чупи вселената, бъди брод! Бъди!!!
  • нашите пътища бяха различни,
    просто ние се мъчихме
    да ги слеем…

    Докосваш струните на сърцето, Мойричка!
    Поздравления!
  • Благодаря!
  • Истината не се купува! А синият пламък наистина не сгрява...
  • натъжи ме, мила Мойра...понякога..
    радвам се, че си тук...
  • Радвам се да те чета Мойра!
    "От безсилието си да те търся –

    пишех…

    и се молех,"
    Поздрав и прегръдка!

  • Благодаря Танче, че се спря при мен...
  • И скалите дишат... дъжд попиват, стоплят се... Майстор ги вае...
    А има мъже - от скали по-корави... Душата им не проговаря... ни огън ги пали... ни студ ги сразява...
    Прегръщам те, Мойра!
Предложения
: ??:??