Закъсня...
Закъсня…
вселената се счупи
и потече…
а те чаках,
исках те убийствено…
и изплаках всичко вече,
откъде да купя нова истина?
От безсилието си да те търся –
пишех…
и се молех,
и наричах ни „щастливи”.
Скалите не умират и не дишат.
"Но ние умряхме…
`щото бяхме живи!"
И само „предричахме” –
оптимистично…
че синият пламък може да грее…
нашите пътища бяха различни,
просто ние се мъчихме
да ги слеем…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
