Закъснях ли да ми простиш

Закъснях ли за да ми простиш

Закъснях ли за да ми простиш?

Закъснях ли за да ме обичаш!

Зная, че за всичко мен виниш

въпреки, че само го отричаш!

Влюбен бях, обичах те, а ти

вечно време нямаше за мене.

Всичко построено разруши,

а исках просто любовта да вземеш!

Не, не я поиска. Може би

друг със повече любов дари те?

Но сега я плащаш със сълзи.

И със чувства нейде в тебе скрити!

С теб каквото имах и живях

ще ми стигне и за два живота!

Да си тръгна просто не посмях!

Днес това е моята Голгота.

Сам съм бил дори и с теб, нали?

И сега съм сам, но пак се върнах

със молбата ти да ми простиш

и за миг поне да те прегърна!

Още си във моето сърце!

Още си във мене във душата!

Може би така е по-добре?

Не зная жива ли е в теб искрата

с която огъня запали в мен,

и който ни изгаряше телата!

Сега без теб студен е моят ден.

А в нощите другар ми е луната.

Отдавна вече аз съм закъснял,

но исках да те видя, нищо друго!

Дано в сърцето имаш капка жал!

И ако имаш ще е цяло чудо!

Не ме гони! За малко остани

да те погледам, да ти се наситя,

да те запомнят моите очи!

Едва ли друга като теб ще видят?!

10.04.2020 г.