12 дек. 2007 г., 12:00

Закъсняла

1.3K 0 23

                                                   На  Спас

                                 

                             Зная, пътят няма да е лесен...

                             И ще има клетви, хули...

                             Срещнахме се не на пролет... 

                             И сега е есен...

                             Леден вятър ще ни брули...

 

 

                              Погледи и думи завистливи

                              ще разкъсват любовта ни грешна...

                              Казват, че престъпно съм щастлива

                              и че  чувствата са смешни...

 

 

                              И че няма право на помилване

                              нашата любов опасна,

                              че животът не прощава, мили,

                              незаконни страсти...

 

 

                              Ала само Господ ще ни съди...

                              Не по своя воля те обичам...

                              Аз не мога да съм друга!

                              Аз съм твоето момиче!

 

 

                               И със теб единствено съм цяла...

                               Зная, че душите се намират...

                               Няма обич закъсняла...

                               Бог единствено събира...

 

                                 

                                04.12.2007

        

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...