12 дек. 2007 г., 12:00

Закъсняла

1.3K 0 23

                                                   На  Спас

                                 

                             Зная, пътят няма да е лесен...

                             И ще има клетви, хули...

                             Срещнахме се не на пролет... 

                             И сега е есен...

                             Леден вятър ще ни брули...

 

 

                              Погледи и думи завистливи

                              ще разкъсват любовта ни грешна...

                              Казват, че престъпно съм щастлива

                              и че  чувствата са смешни...

 

 

                              И че няма право на помилване

                              нашата любов опасна,

                              че животът не прощава, мили,

                              незаконни страсти...

 

 

                              Ала само Господ ще ни съди...

                              Не по своя воля те обичам...

                              Аз не мога да съм друга!

                              Аз съм твоето момиче!

 

 

                               И със теб единствено съм цяла...

                               Зная, че душите се намират...

                               Няма обич закъсняла...

                               Бог единствено събира...

 

                                 

                                04.12.2007

        

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...