12.12.2007 г., 12:00

Закъсняла

1.3K 0 23

                                                   На  Спас

                                 

                             Зная, пътят няма да е лесен...

                             И ще има клетви, хули...

                             Срещнахме се не на пролет... 

                             И сега е есен...

                             Леден вятър ще ни брули...

 

 

                              Погледи и думи завистливи

                              ще разкъсват любовта ни грешна...

                              Казват, че престъпно съм щастлива

                              и че  чувствата са смешни...

 

 

                              И че няма право на помилване

                              нашата любов опасна,

                              че животът не прощава, мили,

                              незаконни страсти...

 

 

                              Ала само Господ ще ни съди...

                              Не по своя воля те обичам...

                              Аз не мога да съм друга!

                              Аз съм твоето момиче!

 

 

                               И със теб единствено съм цяла...

                               Зная, че душите се намират...

                               Няма обич закъсняла...

                               Бог единствено събира...

 

                                 

                                04.12.2007

        

                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...