Dec 12, 2007, 12:00 PM

Закъсняла

  Poetry » Love
1.3K 0 23

                                                   На  Спас

                                 

                             Зная, пътят няма да е лесен...

                             И ще има клетви, хули...

                             Срещнахме се не на пролет... 

                             И сега е есен...

                             Леден вятър ще ни брули...

 

 

                              Погледи и думи завистливи

                              ще разкъсват любовта ни грешна...

                              Казват, че престъпно съм щастлива

                              и че  чувствата са смешни...

 

 

                              И че няма право на помилване

                              нашата любов опасна,

                              че животът не прощава, мили,

                              незаконни страсти...

 

 

                              Ала само Господ ще ни съди...

                              Не по своя воля те обичам...

                              Аз не мога да съм друга!

                              Аз съм твоето момиче!

 

 

                               И със теб единствено съм цяла...

                               Зная, че душите се намират...

                               Няма обич закъсняла...

                               Бог единствено събира...

 

                                 

                                04.12.2007

        

                              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...