Закъсняла Любов
Не ме огрявай, Слънце пепеляво,
и не милвай ме, не искам ласки...
не до мен е любовта ми закъсняла,
задръж за друг горещите си краски!
И, Ветре, ти косите ми не хващай,
прибирам ги под пръсналата пепел...
любовни трели не на мен изпращай!
Не искам да ми бъдеш благодетел!...
А ти, Небе, със дъжд не ме оплаквай,
прокобата в душата не отмивай!
Сълзите ми със твойте не очаквай,
виж... взимай си деня и си отивай!
Във мрака си самичка ще поседна
уплашена, но някак отрезвена.
Махни се, Спомен, как да те погледна!?
(нали от теб съм парещо ранена)...
По пътя в гроб зарових си мечтите
и кръст от думи сложих, да ги пази,
с пресъхнал дух изплаках си очите,
а бликаха до скоро... на талази.
Събувам се, нозете ми пулсират
от раните, жигосани до бяло...
Звезди над мен изстинали умират
съзрели... Любовта ми закъсняла...
© Дида Христозова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Силен стих!
Поздравления, Диде!
И честит празник!
-
Много ми хареса стиха ти!Сигурна съм, че отново ще се радваш и на слънцето, и на вятъра, и на любовта!
-
Страхотен...
-
Благодаря ви, дами, за топлите думи. Стихотворението ми е посветено с много любов...на моята Закъсняла Любов...
-
Наистина имаш талант . Стиховете ти са изпълнени с толкова мъка и жал , че дори и най-безчувствения , студен човек би почувствал трепването на сърцето си . Свалям ти шапка
-
Силно, лирично стихотворение в широкия смисъл, наситено с жал!!!
-
Много тъжно! Толкова много тъжно.... Накара ме да настръхна..... БРАВО!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много силно, докосващо и тъжно стихотворение!... Присъединявам се към Виолета Арнаудова. Кураж и успех!