Закъсняла Любов
Не ме огрявай, Слънце пепеляво,
и не милвай ме, не искам ласки...
не до мен е любовта ми закъсняла,
задръж за друг горещите си краски!
И, Ветре, ти косите ми не хващай,
прибирам ги под пръсналата пепел...
любовни трели не на мен изпращай!
Не искам да ми бъдеш благодетел!...
А ти, Небе, със дъжд не ме оплаквай,
прокобата в душата не отмивай!
Сълзите ми със твойте не очаквай,
виж... взимай си деня и си отивай!
Във мрака си самичка ще поседна
уплашена, но някак отрезвена.
Махни се, Спомен, как да те погледна!?
(нали от теб съм парещо ранена)...
По пътя в гроб зарових си мечтите
и кръст от думи сложих, да ги пази,
с пресъхнал дух изплаках си очите,
а бликаха до скоро... на талази.
Събувам се, нозете ми пулсират
от раните, жигосани до бяло...
Звезди над мен изстинали умират
съзрели... Любовта ми закъсняла...
© Дида Христозова All rights reserved.
