Закъсняла обич
Закъсняла обич
Животът закъснял с бързи стъпки
иска да се добере до мен.
Да забравя, да отхвърля предпочита
отминалия в безкрая ден.
Животът се промъква тихо,
като светулка в нощта лети.
Вдишвам вино, сякаш старо,
а то в душата ми трепти.
Животът закъснял с обич ме погледна,
натежалата си сила пак ми подари.
Нещо в мене трепна,
защо ли го погледнах в очи?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
