Закъсняла обич

Poesía » De amor

674 0 1

Закъсняла обич

Животът закъснял с бързи стъпки

иска да се добере до мен.

Да забравя, да отхвърля предпочита

отминалия в безкрая ден.

Животът се промъква тихо,

като светулка в нощта лети.

Вдишвам вино, сякаш старо,

а то в душата ми трепти.

Животът закъснял с обич ме погледна,

натежалата си сила пак ми подари.

Нещо в мене трепна,

защо ли го погледнах в очи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0