Закъсняла обич

Poesía » De amor

672 0 1

Закъсняла обич

Животът закъснял с бързи стъпки

иска да се добере до мен.

Да забравя, да отхвърля предпочита

отминалия в безкрая ден.

Животът се промъква тихо,

като светулка в нощта лети.

Вдишвам вино, сякаш старо,

а то в душата ми трепти.

Животът закъснял с обич ме погледна,

натежалата си сила пак ми подари.

Нещо в мене трепна,

защо ли го погледнах в очи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0