Закъсняла обич
Животът закъснял с бързи стъпки
иска да се добере до мен.
Да забравя, да отхвърля предпочита
отминалия в безкрая ден.
Животът се промъква тихо,
като светулка в нощта лети.
Вдишвам вино, сякаш старо,
а то в душата ми трепти.
Животът закъснял с обич ме погледна,
натежалата си сила пак ми подари.
Нещо в мене трепна,
защо ли го погледнах в очи?
© Мария All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
