13 апр. 2013 г., 13:08

Закъсняла Пролет

583 0 0

Закъсняла Пролет

Отминало е времето, когато,
минаваше от тук, да ме обичаш,
изпълнена с горещото си лято,
на есен като птица да отлиташ...

Зима посред пролет ме студее,
на клонките замръзна всяка пъпка
и моето сърце се леденее
без твоята топла и нежна прегръдка...

Забравила е росната поляна,
как тъпчехме я с вплетени тела,
а ти бе влюбена, щастлива и засмяна,
и кичеше косите си с цветя...

В гората ме попитаха дърветата
за теб, момичето с маслинови очи,
потърсило на сянката утехата,
от слънчево ярките топли лъчи...

И Слънцето зад облак се е скрило,
небето побеляло и сивее,
загубило най-синьото си синьо...
и вятърът отива си, не вее...

Времето в нас лети и отминава,
кога ще обичаш моята пролет,
в гнездото под навеса птичка запява,
дали е предвестник на нашия полет?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...