Apr 13, 2013, 1:08 PM

Закъсняла Пролет

  Poetry » Love
581 0 0

Закъсняла Пролет

Отминало е времето, когато,
минаваше от тук, да ме обичаш,
изпълнена с горещото си лято,
на есен като птица да отлиташ...

Зима посред пролет ме студее,
на клонките замръзна всяка пъпка
и моето сърце се леденее
без твоята топла и нежна прегръдка...

Забравила е росната поляна,
как тъпчехме я с вплетени тела,
а ти бе влюбена, щастлива и засмяна,
и кичеше косите си с цветя...

В гората ме попитаха дърветата
за теб, момичето с маслинови очи,
потърсило на сянката утехата,
от слънчево ярките топли лъчи...

И Слънцето зад облак се е скрило,
небето побеляло и сивее,
загубило най-синьото си синьо...
и вятърът отива си, не вее...

Времето в нас лети и отминава,
кога ще обичаш моята пролет,
в гнездото под навеса птичка запява,
дали е предвестник на нашия полет?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...