13 abr 2013, 13:08

Закъсняла Пролет

575 0 0

Закъсняла Пролет

Отминало е времето, когато,
минаваше от тук, да ме обичаш,
изпълнена с горещото си лято,
на есен като птица да отлиташ...

Зима посред пролет ме студее,
на клонките замръзна всяка пъпка
и моето сърце се леденее
без твоята топла и нежна прегръдка...

Забравила е росната поляна,
как тъпчехме я с вплетени тела,
а ти бе влюбена, щастлива и засмяна,
и кичеше косите си с цветя...

В гората ме попитаха дърветата
за теб, момичето с маслинови очи,
потърсило на сянката утехата,
от слънчево ярките топли лъчи...

И Слънцето зад облак се е скрило,
небето побеляло и сивее,
загубило най-синьото си синьо...
и вятърът отива си, не вее...

Времето в нас лети и отминава,
кога ще обичаш моята пролет,
в гнездото под навеса птичка запява,
дали е предвестник на нашия полет?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...