Закъсняла Пролет

Закъсняла Пролет

Отминало е времето, когато,
минаваше от тук, да ме обичаш,
изпълнена с горещото си лято,
на есен като птица да отлиташ...

Зима посред пролет ме студее,
на клонките замръзна всяка пъпка
и моето сърце се леденее
без твоята топла и нежна прегръдка...

Забравила е росната поляна,
как тъпчехме я с вплетени тела,
а ти бе влюбена, щастлива и засмяна,
и кичеше косите си с цветя...

В гората ме попитаха дърветата
за теб, момичето с маслинови очи,
потърсило на сянката утехата,
от слънчево ярките топли лъчи...

И Слънцето зад облак се е скрило,
небето побеляло и сивее,
загубило най-синьото си синьо...
и вятърът отива си, не вее...

Времето в нас лети и отминава,
кога ще обичаш моята пролет,
в гнездото под навеса птичка запява,
дали е предвестник на нашия полет?