Закъсняла среща
549
1
0
Съдбовна среща преживяхме,
пред мен стоиш отново ти.
И пламък, който някога гореше,
запали се отново в две души.
Животът си разказахме накратко,
как минали са нашите съдби.
Защо сега отново тука бяхме,
се питаха и нашите очи?
Вълнението здраво ме държеше,
в прегръдка, без да възрази.
Лицето ми и то гореше:
Какво се случва с мен и Кой ще ме спаси?
Ръката ти докосваше ме нежно
и молех се мигът, безкраен, да се задържи.
Навън дъждът валеше и валеше,
отмивайки желаните мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Георгиева Все права защищены
