Съдбовна среща преживяхме,

пред мен стоиш отново ти.

И пламък, който някога гореше,

запали се отново в две души.

Животът си разказахме накратко,

как минали са нашите съдби.

Защо сега отново тука бяхме,

се питаха и нашите очи?

Вълнението здраво ме държеше,

в прегръдка, без да възрази.

Лицето ми и то гореше:

Какво се случва с мен и Кой ще ме спаси?

Ръката ти докосваше ме нежно

и молех се мигът, безкраен, да се задържи.

Навън дъждът валеше и валеше,

отмивайки желаните мечти.