15 июл. 2017 г., 00:32

Залавянето на Васил Левски

1.2K 0 0

Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.

 

Прах, викове и грях,

и предателска злост

разяжда света.

Сам Дякона рус,

в Къкрина пуст,

кървав кове свобода.

Тези тъмни чела,

помърсили снега,

те го сочат с ръка,

както в робство държаха

твоя дядо и моя баща.

Ще го хванат сега

нашия светия.

Окован е с томруци на шия,

ах, и ти ли си от тия,

над камата дето се кълнели,

а когато го видели

вързан,

посред турска гнусотия,

скрили се...

Злата орисия

не е наша, негова е,

сам си е виновен,

че желал е

правда.

Правдина.

И чисто знаме.

Знаме е добре,

но по-добре е да остане

моето месо по костите ми

вместо на бесило да виси.

Свободно.

Свобода.

Че тя не се яде.

А яде се печена кокошка.

И колко сладко се лежи

под топлия юрган.

До жената.

Вместо там,

загубен

в стария, студен,

безжалостен Балкан

да те реже на парчета

господарски ятаган.

Помниш ли въжето?

Или забрави?

Колко е удобно да забравиш.

Колко лесно заздравява кост на псе.

Не. Не можеш.

Няма да оставиш

тая унизена малка книжка,

която е случайно някак още

недозабранена,

но... натам върви.

Ботевата.

Черния му стих.

За гарван.

И за страшна сила.

Стих за теб, Родино мила.

Плачи.

Защото ще го хванат.

Ще го хванат, а за нас

няма да остане

даже...

честен

гроб.

Но засвири ли тръба

„На нож!”,

ще се вдигне той

от гроба неизвестен,

ще живее святата му

левска смелост

в страшно

българско „Ура!”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анани Ананиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...