7 июл. 2008 г., 06:14

Залез 

  Поэзия » Пейзажная
904 0 24

Мигът се рони... Пръстите затварям.
Юмруци свивам. Гледам отстрани.
В размита тишина свещта догаря -
гротеска сред премръзнали стени.

Печално е... А колко силно искам,
разтърсваща задрямалия град,
да се опитам да прегърна риска
на доза лудост в свръхразумен свят.

Но... няма изход...
Даже няма вечност.
Зад мен затръшва вятърът врата.
... А някъде, зад хребети далечни,
покълва Залез,
влюбен във Нощта. 

 

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??