Мигът се рони... Пръстите затварям.
Юмруци свивам. Гледам отстрани.
В размита тишина свещта догаря -
гротеска сред премръзнали стени.
Печално е... А колко силно искам,
разтърсваща задрямалия град,
да се опитам да прегърна риска
на доза лудост в свръхразумен свят.
Но... няма изход...
Даже няма вечност.
Зад мен затръшва вятърът врата.
... А някъде, зад хребети далечни,
покълва Залез,
влюбен във Нощта.
© Бианка Габровска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
