Залез
Мигът се рони... Пръстите затварям.
Юмруци свивам. Гледам отстрани.
В размита тишина свещта догаря -
гротеска сред премръзнали стени.
Печално е... А колко силно искам,
разтърсваща задрямалия град,
да се опитам да прегърна риска
на доза лудост в свръхразумен свят.
Но... няма изход...
Даже няма вечност.
Зад мен затръшва вятърът врата.
... А някъде, зад хребети далечни,
покълва Залез,
влюбен във Нощта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
