ЗАЛЕЗ
Дъжда във шепите ми залеза събира,
изтича с капките притихналия ден,
а аз не искам, не искам да разбирам,
че с него гасне слънцето във мен...
Без Теб студена ще е тази юлска вечер,
като озлобяла врана тя ще изкълве
последните звезди, а най- далечните
ще светят в друго нечие сърце...
Опитвам с дланите дъжда да събера
и уплашен залеза от мен да си отиде,
да върна твойте думи - Теб да разбера,
но нощ е вече... как капките да видя?
20.06.07.
© Ивайло Яков Все права защищены
светлините странно се преплитат,
струва ми се тишината, че искри
и миговете спират, не отлитат.
По лицето звезден прах блести,
красотата твоя някак ме опива.
Чувам как Земята бърза да заспи,
сякаш вечността на прага спира.
Ето такъв залез ти пожелавам от все сърце! Но, макар и тъжен, твоят залез също е прекрасен!