eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
1 224
30 jul 2007, 14:47

ЗАЛЕЗ

  Poesía
982 1 22
 

                      ЗАЛЕЗ


Дъжда във шепите ми залеза събира,

изтича с капките притихналия ден,

а аз не искам, не искам да разбирам,

че с него гасне слънцето във мен...


Без Теб студена ще е тази юлска вечер,

като озлобяла врана тя ще изкълве

последните звезди, а най- далечните

ще светят в друго нечие сърце...


Опитвам с дланите дъжда да събера

и уплашен залеза от мен да си отиде,

да върна твойте думи - Теб да разбера,

но нощ е вече... как капките да видя?


20.06.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ЕЛАНОР (Яна Танева)
    ЕЛАНОР (Яна Танева)
    Слънцето залязва в твоите очи,
    светлините странно се преплитат,
    струва ми се тишината, че искри
    и миговете спират, не отлитат.
    По лицето звезден прах блести,
    красотата твоя някак ме опива.
    Чувам как Земята бърза да заспи,
    сякаш вечността на прага спира.

    Ето такъв залез ти пожелавам от все сърце! Но, макар и тъжен, твоят залез също е прекрасен!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Радвам се,че открих прекрасните ти неща!Поздрав от мен!
  • Thistle (Теди Савчева)
    Thistle (Теди Савчева)
    "Дъжда във шепите ми залеза събира,
    изтича с капките притихналия ден"...
    !!!
  • eddie (Ивайло Яков)
    eddie (Ивайло Яков)
    Благодаря ви! Радват ме хубавите ви думи!
    Усмивки
  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    Хубава тъга, но дано бързо да отлети!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0