Jul 30, 2007, 2:47 PM

ЗАЛЕЗ

  Poetry
981 1 22
 

                      ЗАЛЕЗ


Дъжда във шепите ми залеза събира,

изтича с капките притихналия ден,

а аз не искам, не искам да разбирам,

че с него гасне слънцето във мен...


Без Теб студена ще е тази юлска вечер,

като озлобяла врана тя ще изкълве

последните звезди, а най- далечните

ще светят в друго нечие сърце...


Опитвам с дланите дъжда да събера

и уплашен залеза от мен да си отиде,

да върна твойте думи - Теб да разбера,

но нощ е вече... как капките да видя?


20.06.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Слънцето залязва в твоите очи,
    светлините странно се преплитат,
    струва ми се тишината, че искри
    и миговете спират, не отлитат.
    По лицето звезден прах блести,
    красотата твоя някак ме опива.
    Чувам как Земята бърза да заспи,
    сякаш вечността на прага спира.

    Ето такъв залез ти пожелавам от все сърце! Но, макар и тъжен, твоят залез също е прекрасен!
  • Радвам се,че открих прекрасните ти неща!Поздрав от мен!
  • "Дъжда във шепите ми залеза събира,
    изтича с капките притихналия ден"...
    !!!
  • Благодаря ви! Радват ме хубавите ви думи!
    Усмивки
  • Хубава тъга, но дано бързо да отлети!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...