15 нояб. 2022 г., 09:19  

Залез

542 3 13

 

ЗАЛЕЗ

 

Аз имам простички въпроси,

понякога дори ме дразнят,

но песен щом в душата нося,

за мене всеки ден е празник.

 

Сама ще трябва да решавам

къде, кога и как да ида.

Душа, ти как ли оцеляваш

в постелята от паламида?

 

Опитвам се да те опазя

от кал, от страсти и омраза,

от суета и словоблудство.

 

Щом тръгне слънцето към залез,

сълза контура му изрязва

и го превръща във изкуство.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...