15.11.2022 г., 9:19  

Залез

537 3 13

 

ЗАЛЕЗ

 

Аз имам простички въпроси,

понякога дори ме дразнят,

но песен щом в душата нося,

за мене всеки ден е празник.

 

Сама ще трябва да решавам

къде, кога и как да ида.

Душа, ти как ли оцеляваш

в постелята от паламида?

 

Опитвам се да те опазя

от кал, от страсти и омраза,

от суета и словоблудство.

 

Щом тръгне слънцето към залез,

сълза контура му изрязва

и го превръща във изкуство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...