15.11.2022 г., 9:19 ч.
Залез
ЗАЛЕЗ
Аз имам простички въпроси,
понякога дори ме дразнят,
но песен щом в душата нося,
за мене всеки ден е празник.
Сама ще трябва да решавам
къде, кога и как да ида.
Душа, ти как ли оцеляваш
в постелята от паламида?
Опитвам се да те опазя
от кал, от страсти и омраза,
от суета и словоблудство.
Щом тръгне слънцето към залез,
сълза контура му изрязва
и го превръща във изкуство.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Така е, Нинка, с нея идваме и с нея си отиваме...
-
Сигурно е трудно оцеляването, Марийка, но то калява.
-
Една душа си имаме, нека е чиста и светла!
-
Трябва да я опазим, Валя, инак закъде сме?
-
"Душа, ти как ли оцеляваш
в постелята от паламида?"!!! -
Душата пее, макар и в паламида!Хубаво!
-
Благодаря, Валери, успех на представянето на книгата довечера.
-
Бисерна сълза!
-
И очила турнах, ма не помагат -
Оооо, аз колко недовижам...ако знаете
-
Благодаря, Вили, пиша си стиховете в Чернови на пощата на АБВ и понякога недовиждам
-
Грешчицата беше симпатична. Хубаво е.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
сълза контура му изрязва
и го превръща във изкуство.!
Красиво е, цялото е красиво. Но това е съвършено: от болката през сълзата към изкуството!