9 июл. 2024 г., 19:50  

Залез

417 0 0

Когато слънчевият лик се скрие,

а облаци покрият небосвода осветен,

тогава мрак освирепял душата ще покрие,

а очите ще потънат в сън опиянен.

 

А пък ази скитам на площад оживен,

макар и умствено, виждам аз наслада.

Наслада от жизнена девойка млада,

из улиците площада, препълнен с тълпа голяма.

 

Но залезът бавно започва да облива

улиците тесни, макар оживени.

Виждам ти лицето, любовта на двамина,

макар и все още с чувства вледенени.

 

Събуди ме краят на залеза свиреп,

но твоят лик запазих аз в сърцето.

Желая цял живот да бъда свит до теб,

макар и само сън да беше, създаден от залеза в небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Ланджев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...