Залез

Когато слънчевият лик се скрие,

а облаци покрият небосвода осветен,

тогава мрак освирепял душата ще покрие,

а очите ще потънат в сън опиянен.

А пък ази скитам на площад оживен,

макар и умствено, виждам аз наслада.

Наслада от жизнена девойка млада,

из улиците площада, препълнен с тълпа голяма.

Но залезът бавно започва да облива

улиците тесни, макар оживени.

Виждам ти лицето, любовта на двамина,

макар и все още с чувства вледенени.

Събуди ме краят на залеза свиреп,

но твоят лик запазих аз в сърцето.

Желая цял живот да бъда свит до теб,

макар и само сън да беше, създаден от залеза в небето.