Jul 9, 2024, 7:50 PM  

Залез

  Poetry » Love
405 0 0

Когато слънчевият лик се скрие,

а облаци покрият небосвода осветен,

тогава мрак освирепял душата ще покрие,

а очите ще потънат в сън опиянен.

 

А пък ази скитам на площад оживен,

макар и умствено, виждам аз наслада.

Наслада от жизнена девойка млада,

из улиците площада, препълнен с тълпа голяма.

 

Но залезът бавно започва да облива

улиците тесни, макар оживени.

Виждам ти лицето, любовта на двамина,

макар и все още с чувства вледенени.

 

Събуди ме краят на залеза свиреп,

но твоят лик запазих аз в сърцето.

Желая цял живот да бъда свит до теб,

макар и само сън да беше, създаден от залеза в небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Ланджев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...