Залез
След залеза на мойта младост,
ще срещна с гордост старостта,
със спомена,че те обичах
и че от теб обичан бях.
Какво, че туй е вече спомен,
какво от туй,че ме боли.
Ще знам поне, че съм обичал
и, че тази обич беше ти.
Какво, като очите ми все тебе търсят.
Какво, като сърцето ми кърви.
Да знам, е важното,че си щастлива
сега, където и да си.
Със спомена за твоите целувки,
ще побелеят моите коси.
А безсънните ни нощи изживени,
ще ме преследват и в смъртта дори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
