Залязва слънцето в далечните простори
на морските безбрежни ширини –
разстила тъмнина полите свои
над стихнали лагуни и скали.
Удавя се последния отблясък
сред плясъка на сънени вълни –
отнейде се дочува птичи крясък,
утихва… А сърцето ми, гори.
06.07.1984г.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
Поздрав и усмивка.