10 февр. 2007 г., 15:41

Залез 

  Поэзия
705 0 3
Стоя на малкото прозорче,
към небето ведър поглед отправям,
залезът захласнато поглеждам,
а той в други светове ме отвежда.
Цветната му гама се сля,
и мен с своите лъчи обля,
с лавина от светлина заля,
и ме върна пак на планетата земя.
Разходката чудна няма да забравя,
но това не значи, че на някой ще я разправя,
просто се загледайте в залеза прекрасен
и ще минете по пътя ясен.
Път от диаманти, злато,
с алено червен цвят облят,
ще обиколите за миг,
светът ни цял и малко по-различен,
ще опознаете красотата на земята,
и красотата на явлението залез!

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!Чудесен стих
  • Благодаря !
  • Двата пласта на изложението - природната красота и разходката, останала в тайна, са предадени чудесно като разказ за тях. Сега ги остави те да проговорят.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??