Feb 10, 2007, 3:41 PM

Залез 

  Poetry
706 0 3
Стоя на малкото прозорче,
към небето ведър поглед отправям,
залезът захласнато поглеждам,
а той в други светове ме отвежда.
Цветната му гама се сля,
и мен с своите лъчи обля,
с лавина от светлина заля,
и ме върна пак на планетата земя.
Разходката чудна няма да забравя,
но това не значи, че на някой ще я разправя,
просто се загледайте в залеза прекрасен
и ще минете по пътя ясен.
Път от диаманти, злато,
с алено червен цвят облят,
ще обиколите за миг,
светът ни цял и малко по-различен,
ще опознаете красотата на земята,
и красотата на явлението залез!

© Серафим Аянски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!Чудесен стих
  • Благодаря !
  • Двата пласта на изложението - природната красота и разходката, останала в тайна, са предадени чудесно като разказ за тях. Сега ги остави те да проговорят.
    Поздрав!
Random works
: ??:??