Feb 10, 2007, 3:41 PM

Залез

  Poetry
996 0 3
Стоя на малкото прозорче,
към небето ведър поглед отправям,
залезът захласнато поглеждам,
а той в други светове ме отвежда.
Цветната му гама се сля,
и мен с своите лъчи обля,
с лавина от светлина заля,
и ме върна пак на планетата земя.
Разходката чудна няма да забравя,
но това не значи, че на някой ще я разправя,
просто се загледайте в залеза прекрасен
и ще минете по пътя ясен.
Път от диаманти, злато,
с алено червен цвят облят,
ще обиколите за миг,
светът ни цял и малко по-различен,
ще опознаете красотата на земята,
и красотата на явлението залез!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим Аянски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Чудесен стих
  • Благодаря !
  • Двата пласта на изложението - природната красота и разходката, останала в тайна, са предадени чудесно като разказ за тях. Сега ги остави те да проговорят.
    Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...