10 дек. 2015 г., 18:00
Залез на селото
Пропяват третите петли
и аз се будя във леглото.
Зората вече просветли
и будно става си селото.
Една каруца в пътя там
преди зората се търкаля.
По сънения път - си знам,
тя коловоза пак разкаля.
И старци - стàнали - гълчат...
Денят проклинат от зарана.
А още птиците мълчат -
сънуват нива разорана.
Изгрява слънцето със смях
и хлътва в празните къщурки.
На прага бабите - за грях,
замислени седят без хурки.
И няма млади. Без деца
селòто губи своя смисъл.
Отмират старите лица
и... Господ вече ги отписал...
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Тъжната действителност, в прекрасен стих!
-
Де да бяха само селата...Навсякъде у нас и не само стават подобни залези.Залязвали са империи,държави,но в природата "празно място няма"!Животът така или иначе продължава.Поздрави-има много истина и тревога в твоето стихотворение,но нека да гледаме малко по-оптимистично за нашите деца,внуци-Дай Боже и правнуци.Приятна вечер!
-
В тези стихотворения, където се поднасят тъжни констатации чрез буквалното рисуване на една природна картина, в случая - изгревът, начало на новия ден, си силен, Никола. Поздравявам те за написаното. Права е, Цвети - на човек му става тъжно след прочита. Но от друга страна такава е диалектиката: умира отделен човек, умират села, умират градове, умира цялата планета. Единствената ни надежда е и самото Време да умре!
-
Тъжно!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много майсторско поднесена тема и реализирана поезия. Поздравления, Кольо!