Залез на селото
Пропяват третите петли
и аз се будя във леглото.
Зората вече просветли
и будно става си селото.
Една каруца в пътя там
преди зората се търкаля.
По сънения път - си знам,
тя коловоза пак разкаля.
И старци - стàнали - гълчат...
Денят проклинат от зарана.
А още птиците мълчат -
сънуват нива разорана.
Изгрява слънцето със смях
и хлътва в празните къщурки.
На прага бабите - за грях,
замислени седят без хурки.
И няма млади. Без деца
селòто губи своя смисъл.
Отмират старите лица
и... Господ вече ги отписал...
© Никола Апостолов All rights reserved.
