Залез на селото
Пропяват третите петли
и аз се будя във леглото.
Зората вече просветли
и будно става си селото.
Една каруца в пътя там
преди зората се търкаля.
По сънения път - си знам,
тя коловоза пак разкаля.
И старци - стàнали - гълчат...
Денят проклинат от зарана.
А още птиците мълчат -
сънуват нива разорана.
Изгрява слънцето със смях
и хлътва в празните къщурки.
На прага бабите - за грях,
замислени седят без хурки.
И няма млади. Без деца
селòто губи своя смисъл.
Отмират старите лица
и... Господ вече ги отписал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
