koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
10.12.2015 г., 18:00 ч.

Залез на селото 

  Поезия » Друга
364 0 4

Пропяват третите петли

и аз се будя във леглото.

Зората вече просветли

и будно става си селото.

 

Една каруца в пътя там

преди зората се търкаля.

По сънения път - си знам,

тя коловоза пак разкаля.

 

И старци - стàнали - гълчат...

Денят проклинат от зарана.

А още птиците мълчат -

сънуват нива разорана.

 

Изгрява слънцето със смях

и хлътва в празните къщурки.

На прага бабите - за грях,

замислени седят без хурки.

 

И няма млади. Без деца

селòто губи своя смисъл.

Отмират старите лица

и... Господ вече ги отписал...

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжната действителност, в прекрасен стих!
  • Де да бяха само селата...Навсякъде у нас и не само стават подобни залези.Залязвали са империи,държави,но в природата "празно място няма"!Животът така или иначе продължава.Поздрави-има много истина и тревога в твоето стихотворение,но нека да гледаме малко по-оптимистично за нашите деца,внуци-Дай Боже и правнуци.Приятна вечер!
  • В тези стихотворения, където се поднасят тъжни констатации чрез буквалното рисуване на една природна картина, в случая - изгревът, начало на новия ден, си силен, Никола. Поздравявам те за написаното. Права е, Цвети - на човек му става тъжно след прочита. Но от друга страна такава е диалектиката: умира отделен човек, умират села, умират градове, умира цялата планета. Единствената ни надежда е и самото Време да умре!
  • Тъжно!!!
Предложения
: ??:??