Залези
Косите ни вече са доста прошарени.
И бръчките не са някаква новост.
Душите ни все още несмачкани...
Все още си имаме нашата гордост.
Няма я онази напета походка.
В джоба си носим блистер таблетки.
В кръста усещаме някакви болки.
Все якета търсим, жилетки...
Духът ни е млад. Кого заблуждаваме?
Младостта, без да усетим, си тръгна.
Вярваме, че и ние любов заслужаваме.
Не е ли любов, щом аз те прегърна?
Когато гледаме заедно залеза,
когато в стаята пием кафе,
когато сутрин, слънцето алено,
оприличаваме на червено сърце...
Когато дете падне пред тебе,
когато залитне стара жена,
притискаш се ти тогава във мене...
Нима не е това любовта?
И днес слънцето пак ще залезе.
И довечера отново ще има луна.
Години ли? Ще бъда със тебе!
Залеза ще срещнем, ръка във ръка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ник Желев Все права защищены
