Залези
Косите ни вече са доста прошарени.
И бръчките не са някаква новост.
Душите ни все още несмачкани...
Все още си имаме нашата гордост.
Няма я онази напета походка.
В джоба си носим блистер таблетки.
В кръста усещаме някакви болки.
Все якета търсим, жилетки...
Духът ни е млад. Кого заблуждаваме?
Младостта, без да усетим, си тръгна.
Вярваме, че и ние любов заслужаваме.
Не е ли любов, щом аз те прегърна?
Когато гледаме заедно залеза,
когато в стаята пием кафе,
когато сутрин, слънцето алено,
оприличаваме на червено сърце...
Когато дете падне пред тебе,
когато залитне стара жена,
притискаш се ти тогава във мене...
Нима не е това любовта?
И днес слънцето пак ще залезе.
И довечера отново ще има луна.
Години ли? Ще бъда със тебе!
Залеза ще срещнем, ръка във ръка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
