12 мар. 2018 г., 11:03

Залезно

2.4K 23 31

Пожелах си да залязвам с теб, любими.

Изгрев всеки искаше да ми дари.

Днес за залези мечтая вече, мили –

да не бъдем в тъмното сами.

 

Уморих се, уморих се от обети

за безбройни светли изгреви с мъже,

със които не залязвах. Амулети

получавах от играчи на въже.

 

Затова поисках отсега нататък,

да залязвам с теб до сетните си дни.

С мен ли си и ме обичаш без остатък

ще пребъдем двама заедно, нали?

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Марко! Поздрави и на теб!
  • Много е хубаво !
    Поздрав !
  • Благодаря ви, Вики и Ели! Прекрасна седмица ви желая!
  • Прочетох го с лекота.
    Открих себе си в това произведение... Не бива да пропиляваме време и чувства.
    Дано той е правилният човек!
  • Прекрасен стих! Залезът е много красив, особено ако е споделен! Поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...