12.03.2018 г., 11:03

Залезно

2.4K 23 31

Пожелах си да залязвам с теб, любими.

Изгрев всеки искаше да ми дари.

Днес за залези мечтая вече, мили –

да не бъдем в тъмното сами.

 

Уморих се, уморих се от обети

за безбройни светли изгреви с мъже,

със които не залязвах. Амулети

получавах от играчи на въже.

 

Затова поисках отсега нататък,

да залязвам с теб до сетните си дни.

С мен ли си и ме обичаш без остатък

ще пребъдем двама заедно, нали?

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Марко! Поздрави и на теб!
  • Много е хубаво !
    Поздрав !
  • Благодаря ви, Вики и Ели! Прекрасна седмица ви желая!
  • Прочетох го с лекота.
    Открих себе си в това произведение... Не бива да пропиляваме време и чувства.
    Дано той е правилният човек!
  • Прекрасен стих! Залезът е много красив, особено ако е споделен! Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...