12.03.2018 г., 11:03

Залезно

2.4K 23 31

Пожелах си да залязвам с теб, любими.

Изгрев всеки искаше да ми дари.

Днес за залези мечтая вече, мили –

да не бъдем в тъмното сами.

 

Уморих се, уморих се от обети

за безбройни светли изгреви с мъже,

със които не залязвах. Амулети

получавах от играчи на въже.

 

Затова поисках отсега нататък,

да залязвам с теб до сетните си дни.

С мен ли си и ме обичаш без остатък

ще пребъдем двама заедно, нали?

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Марко! Поздрави и на теб!
  • Много е хубаво !
    Поздрав !
  • Благодаря ви, Вики и Ели! Прекрасна седмица ви желая!
  • Прочетох го с лекота.
    Открих себе си в това произведение... Не бива да пропиляваме време и чувства.
    Дано той е правилният човек!
  • Прекрасен стих! Залезът е много красив, особено ако е споделен! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...