31 мая 2008 г., 22:01

Заличена чувствителност

865 0 2
Колко много! Аз не мога
даже и това, пред тях да замълча.
Безразлични и безлични.
Всеки един от тях поражда само смях.

Мъжете с мене са все без време
най-вече за това - да видят в секса любовта.
Преди им се молех, с любов говорех.
Днес подминавам, дори не ги различавам.

Скрити обиди, мислени за мене,
прочитам във всяка мъжка душа.
Това ме кара да мразя без време
всичко, свързано с любовта.

Аз не зная как да играя
на други игри, чиято загуба не боли.
Аз не мога да светя без огън.
Сама не съм аз, но изпитвам само страст.

В лъжи светът е опакован и толкова разочарова,
че мозъкът ми полудял, дори и днес е замълчал,
когато покрай него мина мъж, готов да ме обича отведнъж,
и към когото дори съм способна
да имам истински чувства любовни.

Но толкоз всичко е обезличено,
че тази загуба, по принцип неизлечима,
сърцето ми, със злоба заразено,
я прави бързо забравима.

24.05.2002г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...