31 мая 2008 г., 22:01

Заличена чувствителност

866 0 2
Колко много! Аз не мога
даже и това, пред тях да замълча.
Безразлични и безлични.
Всеки един от тях поражда само смях.

Мъжете с мене са все без време
най-вече за това - да видят в секса любовта.
Преди им се молех, с любов говорех.
Днес подминавам, дори не ги различавам.

Скрити обиди, мислени за мене,
прочитам във всяка мъжка душа.
Това ме кара да мразя без време
всичко, свързано с любовта.

Аз не зная как да играя
на други игри, чиято загуба не боли.
Аз не мога да светя без огън.
Сама не съм аз, но изпитвам само страст.

В лъжи светът е опакован и толкова разочарова,
че мозъкът ми полудял, дори и днес е замълчал,
когато покрай него мина мъж, готов да ме обича отведнъж,
и към когото дори съм способна
да имам истински чувства любовни.

Но толкоз всичко е обезличено,
че тази загуба, по принцип неизлечима,
сърцето ми, със злоба заразено,
я прави бързо забравима.

24.05.2002г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...