Колко много! Аз не мога
даже и това, пред тях да замълча.
Безразлични и безлични.
Всеки един от тях поражда само смях.

Мъжете с мене са все без време
най-вече за това - да видят в секса любовта.
Преди им се молех, с любов говорех.
Днес подминавам, дори не ги различавам.

Скрити обиди, мислени за мене,
прочитам във всяка мъжка душа.
Това ме кара да мразя без време
всичко, свързано с любовта.

Аз не зная как да играя
на други игри, чиято загуба не боли.
Аз не мога да светя без огън.
Сама не съм аз, но изпитвам само страст.

В лъжи светът е опакован и толкова разочарова,
че мозъкът ми полудял, дори и днес е замълчал,
когато покрай него мина мъж, готов да ме обича отведнъж,
и към когото дори съм способна
да имам истински чувства любовни.

Но толкоз всичко е обезличено,
че тази загуба, по принцип неизлечима,
сърцето ми, със злоба заразено,
я прави бързо забравима.

24.05.2002г.
гр. Сопот