kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
10 авг. 2010 г., 12:36

Залог 

  Поэзия » Философская
647 0 3

 




Бягаме с безкрайния монотонен ход,
слънце и огнен вятър ни подемат,
дали това е новият ни живот,
или различни чувства ни обземат.

Оставяме се на ежедневната им мощ,
луна и звезди над нас се изменят,
дали това е знакът ни жесток,
или свободно ни белязват и изземат.

Отпускаме се в бездънната пропаст,
небе и облаци над нас се разменят,
дали това е вероятният ни залог,
или само пробват и ни се превземат.

Заспиваме всяка звездна нощ,
галактики над нас се сменят,
дали това е новият ни брод,
или просто временно ни заменят.

Пътуваме в безкрайната земна пустош,
мечти и надежди ежечасно любов ни заемат,
дали това е новият ни епизод среднощ,
или само в началото ни те променят.

Възставаме срещу лунната немощ,
реки и дъжд неволно ни поемат,
дали това е необятният разкош,
или денонощно пазят ни и обземат.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Веси, винаги пиша в звук и фон. Понякога дори когато гледам една картина, стиха изплува, сякаш от нея.Благодаря ти за хубавите думи!

    portishead,
    Пресяваме ежедневния си диалог
    спорове и противоречия ни поемат
    дали това е отговора ни жесток
    или истините още чакат да ни превземат

    Поделяме си усмихнатия епизод
    луна и небе отново се целуват
    дали сме точно в централния им вход
    или дълго ще трябва към тях да ни приемат...

    Благодаря, Искра! Радвам се за посещението ти и се надявам да си се по детски усмихнала на стиха ми!
  • Страхотно!!
  • Не оставям битието
    да съблича
    от теб
    знаци
    покосили ме
    и жигосали
    свободата
    от облаци
    разпилени
    в нови
    хоризонти
    очертали
    галактики
    от мечти
    и невзели
    излитайки
    към лунната
    монета
    завъртяна
    от дъжда
    от денонощни
    изригвания
    в неизгрели
    още изгреви...
Предложения
: ??:??