10.08.2010 г., 12:36

Залог

819 0 3

 




Бягаме с безкрайния монотонен ход,
слънце и огнен вятър ни подемат,
дали това е новият ни живот,
или различни чувства ни обземат.

Оставяме се на ежедневната им мощ,
луна и звезди над нас се изменят,
дали това е знакът ни жесток,
или свободно ни белязват и изземат.

Отпускаме се в бездънната пропаст,
небе и облаци над нас се разменят,
дали това е вероятният ни залог,
или само пробват и ни се превземат.

Заспиваме всяка звездна нощ,
галактики над нас се сменят,
дали това е новият ни брод,
или просто временно ни заменят.

Пътуваме в безкрайната земна пустош,
мечти и надежди ежечасно любов ни заемат,
дали това е новият ни епизод среднощ,
или само в началото ни те променят.

Възставаме срещу лунната немощ,
реки и дъжд неволно ни поемат,
дали това е необятният разкош,
или денонощно пазят ни и обземат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, винаги пиша в звук и фон. Понякога дори когато гледам една картина, стиха изплува, сякаш от нея.Благодаря ти за хубавите думи!

    portishead,
    Пресяваме ежедневния си диалог
    спорове и противоречия ни поемат
    дали това е отговора ни жесток
    или истините още чакат да ни превземат

    Поделяме си усмихнатия епизод
    луна и небе отново се целуват
    дали сме точно в централния им вход
    или дълго ще трябва към тях да ни приемат...

    Благодаря, Искра! Радвам се за посещението ти и се надявам да си се по детски усмихнала на стиха ми!
  • Страхотно!!
  • Не оставям битието
    да съблича
    от теб
    знаци
    покосили ме
    и жигосали
    свободата
    от облаци
    разпилени
    в нови
    хоризонти
    очертали
    галактики
    от мечти
    и невзели
    излитайки
    към лунната
    монета
    завъртяна
    от дъжда
    от денонощни
    изригвания
    в неизгрели
    още изгреви...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...