Поисках много, много и заложих,

превърнах те в актьор от сериал,

не бях новатор, но сърце си вложих,

ти блесна по добре и от кристал.

Ти беше мой, но само по сценарий,

написах тази книга вместо теб,

рисувах те, изпипвах те в детайли,

не се замислих даже за момент.

Измислих си герой и мой си свят,

ти беше просто там, не те попитах.

От моите амбиции навярно страх,

несигурност, омраза си изпитал.

Не е трагедия и ти не си Ромео,

а аз не искам да съм Жулиета,

та ти дори веднъж не каза смело,

че правото на избор  съм отнела.

Прощален и последен епизод е.

Кажи сега, кажи, че не желаеш

да бъдеш в него главният герой.

Кажи! Но ти навярно вече знаеш...

Не съм планета в твоята вселена,

дори звезда не съм, макар да светя

от собствения блясък ослепена,

в  собствената си планета победена.

Играх си  с теб…  Oт  твоя  блясък

попаднах в собствения си капан.

И вместо дълго чакания тласък,

огледах се... животът - разпилян.